Град Доспат е разположен в сърцето на Родопите, на брега на язовир Доспат. Релефът в региона е планински и самият град се намира на около 1200- 1300м. надморска височина. Зимата тук е мека, пролетта настъпва късно, есента е топла, а лятото е прохладно. В градчето живеят около 3 000 жители и то отстои на 80 км. западно от Смолян и на 50 км. източно от Гоце Делчев.

Поради стратегическото си местоположение на свързващо звено между Родопите, Беломорието и Македония градът е играл важна роля през вековете. Доспат и околностите му крият съкровени страници от историческото минало на България. Поради благоприятните планински условия, този край е бил гъсто населен още от античността от тракийските племена сатри, а в най-западните склонове на планината, граничеща с Пирин, живеели медите и даите. Край Доспат и до днес съществува местността "Даа", която е осеяна с величествени гори с много горски плодове през лятото и богатство от гъби през есента. Тази местност напомня за живота на тракийското племе Даи. За живота на траките в Доспатския край, говорят запазилите се до днес тракийски могили край с. Любча и тракийското светилище на вр. Виденица край с. Змейца.

В с. Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфей с името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере. Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9в.

Самият град Доспат възникнал, като важна стратегическа, военна средновековна крепост, през 13в. Построена от деспот Алексий Слав - родственик на Асеневци и най-вече верен болярин на цар Иван Асен ІІ. Тук деспот Слав отсядал, пътувайки до основните си резиденции в Мелник и Асеновата крепост (дн. Асеновград). Именно той дава името на града Доспат, запазило се и до днес и непроменено дори през вековете на османското владичество. Днес съвсем оскъдни останки от крепостта се забелязват в местността, "Хисаря". Дълги години горите около Доспат се наричали Славиеви гори. Разцветът на българската държава по времето на цар Иван Асен ІІ се отразил и в Доспатския край. От тук Добровнишки търговци изкупували едър и дребен рогат добитък. По време на османското нашествие на Балканите, като самостоятелен феодален владетел в този край се укрепил Крали Марко. И до днес е запазена част от неговата крепост на трудно достъпно място , наричана от местните хора "Крали Марковата бърчина". Останал в историята като смел юнак – защитник, неговата сила е била толкова голяма, че "където стъпел, извор ставал" и до днес са запазени "Кралимарковското чучурче и кралимарковския извор".

Днес Доспат е едно малко китно градче, опияняващо със своите величествени гори и изключително чист въздух, които зареждат с енергия и жажда за живот. Туристи посетили това прекрасно кътче в сърцето на Родопите, възкликват: "Тук въздуха не се диша, а направо се пие". Срещата с природата е повече от истинска - един незабравим спомен, който остава завинаги в сърцата на онези, които са успели да открият вратичката на любовта си към природата. Не случайно хората, посетили Доспат и успели да открият красивите природни пейзажи, възторжено заявяват, че това е Швейцария на Балканите!